Силиконови импланти и ревматоиден артрит
Тази статия е написана от мен - Снежи Калчева. Това е лична история, подкрепена с реални медицински изследвания и преживян опит. Пиша я, защото не мога да приема удобното обяснение, че „няма доказателства“ и че „всичко е спорно“. Когато си живял в собственото си тяло и си видял как то се разпада и после се възстановява, вече знаеш, че истината не винаги е това, което пише в официалните източници.
С импланти живях години. В началото всичко изглеждаше наред. Чувствах се уверена, харесвах външния си вид и вярвах, че съм направила добър избор за себе си. Постепенно обаче започнаха да се появяват странни симптоми. Болки в ставите, сутрешна скованост, постоянна умора, възпаления, усещане за тежест в тялото, мозъчна мъгла, липса на енергия. Не бяха случайни дни. Бяха месеци. После години. В началото си мислех, че е стрес. Че работя много и не си почивам достатъчно. Че е възраст, хормонален дисбаланс, психика. Всеки около мен имаше обяснение. Само че аз продължавах да се влошавам. Започнах да правя изследвания. Излязоха силно отклонени стойности - показатели за възпаление и автоимунен процес. Започнаха разговори за ревматоиден артрит. За хронично заболяване и лекарства за цял живот. За потискане на имунната система. За това, че трябва да се науча да живея с болест.
Никой от лекарите не постави сериозно въпроса за гръдните ми импланти. Никой не каза, че те може да имат връзка със състоянието ми. Никой не ме попита от колко години ги имам, как реагира тялото ми, кога са започнали симптомите. Темата просто не съществуваше. Имаше диагнози, протоколи, медикаменти, но нямаше цялостен поглед върху мен като човек.
В един момент си дадох сметка, че ако имунната ми система е в постоянна тревога, значи нещо я провокира всеки ден. Нещо, което е в тялото ми постоянно и което не принадлежи там. Имплантите. Те са чуждо тяло. Колкото и да са модерни, сертифицирани и рекламирани като безопасни, те не са част от естествения човешки организъм. Решението да ги махна не беше лесно. Нямаше гаранции. Никой не ми обеща, че ще се оправя. Никой не каза, че ще ми мине. Направих го, защото вътрешно знаех, че те са причината за моите страдания.
След операцията не станах нов човек за седмица. Възстановяването беше бавно. Тялото ми сякаш трябваше да се учи отново да живее без постоянен дразнител. Минаха месеци. Постепенно болките намаляха. Сутрешната скованост започна да изчезва. Умората се стопи. Възпаленията спаднаха. Направих нови изследвания. Стойностите започнаха да се нормализират. После влязоха в норма. Днес нямам диагноза ревматоиден артрит. Имам документи и резултати. Имам доказателство, че тялото ми се възстанови, след като махнах силиконовите импланти.
Това не означава, че всяка жена с импланти ще развие автоимунно заболяване. Не означава, че всички ще се разболеят. Но означава, че при някои от нас рискът е реален и че има организми, които реагират по този начин. Означава, че хроничното дразнене може да отключи болестен процес и че не сме измислили симптомите си. Не сме хипохондрици. Не сме „прекалено чувствителни“. Просто телата ни не издържат на този постоянен стрес.
Официалната медицина често използва удобни формулировки. Казва, че няма категорични доказателства. Че връзката не е напълно установена и че са нужни още изследвания. Преведено на нормален език това означава, че системата още не знае как да го обясни и затова предпочита да мълчи. Междувременно хиляди жени по света споделят сходни истории. Развиват автоимунни симптоми. Минават през години лутане. Махат гръдните си импланти. Част от тях се подобряват значително. Част напълно се възстановяват. Част остават с последствия. Това вече не е случайност, а модел и въпреки това продължава да се игнорира.
Причината толкова жени да не бъдат чути е нещо напълно ясно. Индустрията за естетична хирургия е огромна. Оборотите са милиардни. Признаването на системен проблем означава отговорност, дела, компенсации, промени в практиките. По лесно е да се каже, че проблемът е в стреса, в психиката, във възрастта, в хормоните. Така жената остава сама с болката си и със съмнението дали не си въобразява.
Ако имаш силиконови импланти и страдаш от необясними болки, умора, възпаления, автоимунни отклонения, не си луда. Не си слаба. Не си измисляш. Тялото ти говори. Въпросът е дали ще го чуеш навреме.
Имплантите не са само естетика. Те са постоянен фактор, който влияе на организма. При някои жени този фактор остава без последствия. При други се превръща в болест. При мен почти се превърна в ревматоиден артрит. Спрях навреме. И съм благодарна, че го направих.
Пиша това не за да обвинявам лекари или хирурзи. Не за да водя война. Пиша го, за да има информиран избор. Истински избор. Да се съобщават рисковете, да се знаят предварително. С истинските последствия. Защото красотата никога не струва здравето. Никога.
Цялата истина, документите, симптомите и решенията са в книгата ми. Написах я, защото никой не ми каза истината навреме. Ако си с импланти и усещаш, че нещо не е наред, прочети я. Може да ти спести години.
Този текст отразява моя личен опит и мнение. Той не замества медицинска консултация, диагноза или лечение. Всяка жена трябва да обсъжда своето здраве и решенията си с квалифициран лекар, според индивидуалното си състояние.