Когато лекарят, на когото вярвах, ми обърна гръб
You said:
„Всичко ти е в главата“. Как лекарят, на когото вярвах, ме остави сама.
Най-трудният момент в моята история не беше диагнозата, нито операцията. Най-трудното беше, когато човекът, на когото бях поверила тялото си, ми каза, че проблемът е в главата ми. Той беше лекарят, който ми постави силиконовите импланти в гърдите. Вярвах му. Доверих му се. Влязох в операционната спокойна, защото мислех, че съм в сигурни ръце.
Години по-късно му се обадих отново. Вече не бях същата жена. Бях изтощена. Болна. Объркана. Уплашена. Казах му как се чувствам. Разказах му за болките. За умората. За изследванията. За страха си.
Отговорът му беше кратък: „Това не е от силиконовите импланти. В главата ти е.“ Тези думи ме удариха по-силно от всяка диагноза. Не каза: „Нека проверим.“ Не каза: „Ела да те видя.“ Не каза: „Ще потърсим решение.“ Каза ми, че си внушавам.
Обадих се пак. И пак. И пак. Всеки път беше „в чужбина“. Всеки път „не е в България“. Всеки път „ще се чуем“. Поне пет пъти. Никога не се чухме.
Тогава започнах да разбирам истината. Той не можеше да ми помогне. И не искаше да го признае. По-късно научих, че не всеки хирург може да премахва гръдни импланти професионално. Не всеки има опит. Не всеки знае как да го направи безопасно. Не всеки е подготвен за усложнения. По-лесно беше да ме нарече „емоционално нестабилна“. По-лесно беше да избяга и да ме остави сама.
Започнах да търся специалист. Четох. Питах. Свързвах се с жени. С форуми. С лекари в чужбина. С клиники. Това търсене ми отне повече от година. Една година в болка, в страх, в несигурност. Една година, защото човекът, който трябваше да ми помогне първи, се отдръпна.
През това време започнах да се съмнявам в себе си. Може би наистина си внушавам. Може би наистина съм слаба или пък наистина всичко е в главата ми. Това е най-опасното, което може да ти причини един лекар. Да те накара да не вярваш на тялото си. Ако нещо не е наред, не е в главата ти. Ако страдаш, не си луда. Ако усещаш, че тялото ти те предава, това е сигнал, не си капризна или хипохондричка.
В крайна сметка намерих специалист. Намерих лекар, който ме изслуша. Който не ме обиди и не ме отхвърли. Нито пък избяга. Той не ми каза „всичко ще е лесно“. Каза ми истината. И това ми върна достойнството.
След премахването на силиконовите ми импланти започнах да се възстановявам. Бавно, с труд, но реално.
Тогава разбрах още нещо. В тази система няма място за слабите. Има място за послушните. А жените, които задават въпроси, често биват заглушавани. Ако си минала през същото, знай: Не си сама. Не си измисляш. Не си ти проблемът. Проблемът е, когато истината е неудобна. И ако някой лекар ти каже, че всичко е в главата ти, без да те изследва, без да те види, без да те чуе, това не е професионализъм. Това е бягство от отговорност.
Тази статия отразява личния ми опит и не цели да обвинява конкретни лица. Целта й е да насърчи жените да търсят информирана медицинска помощ и да не подценяват сигналите на тялото си.
Цялата истина, документите, симптомите и решенията са в книгата ми. Написах я, защото никой не ми каза истината навреме. Ако си с импланти и усещаш, че нещо не е наред, прочети я. Може да ти спести години.