Силиконови импланти, лична история и здравословни последствия
Моята история със силиконовите импланти
Години наред живях с болка, която никой не можеше да обясни. Казвам се Снежи Калчева и това е историята ми.
Тази статия я пиша, защото ми омръзна да слушам, че „няма доказателства“, че „няма връзка“, че „всичко е индивидуално“. Пиша я, защото аз живях в това тяло. Аз платих цената. И знам как изглежда истината, когато останеш сам със здравето си.
Преди години реших да си сложа силиконови импланти. Не защото някой ме е принуждавал. Не защото съм била с ниско самочувствие. Направих го съзнателно. Исках да се харесвам повече. Исках да се чувствам по-женствена. Исках да изглеждам добре. Тогава вярвах, че това е просто естетична процедура. Нещо нормално. Нещо безопасно. Лекарите ми говореха спокойно. Медиите показваха новият стандарт за красота - усмихнати и успешни жени с големи гърди. Никой не говореше за последствия.
В началото всичко беше наред. Чувствах се уверена. Харесвах отражението си. Мислех си, че съм взела правилно решение. Животът продължи.
После, бавно, почти незабележимо, нещо започна да се променя.
Първо беше умората. Постоянна. Дълбока. Не тази от работа. А онази, която не минава с почивка.
После дойдоха болките. В ставите. В мускулите. В тялото. Сутрин се събуждах като пребита. Започнах да губя сила. Да губя енергия. Добавиха се възпаленията. Мозъчната мъгла. Липсата на концентрация. Тревожността. Сърцебиенето. Странните усещания, които не можеш да обясниш.
Ходех по лекари. Правех изследвания. Слушах едно и също:
„Всичко ти е наред.“
„В главата ти е.“
„Стрес.“
„Хормони.“
„Възраст.“
Започнах да се съмнявам в себе си. Да мисля, че преувеличавам. Че съм слаба. Че просто не издържам.
Но не, не си въобразявах, болките бяха истински и непоносими.
Стойностите започнаха да излизат извън норма. Показатели за възпаление. Данни за автоимунен процес. Започнаха разговори за ревматоиден артрит. За хронично заболяване. За лекарства за цял живот.
Никой не попита за имплантите. Никой. Нито един лекар не каза: „А дали това няма връзка?“
Започнах сама да търся. Да чета. Да ровя. Да събирам информация. Попаднах на истории на жени от целия свят. Същите симптоми. Същите страдания. Същото отричане от системата.
Тогава за първи път си помислих:
Ами ако проблемът не съм аз? Ами ако проблемът е вътре в тялото ми? Ами ако това са силиконовите ми импланти?
Решението да ги махна не беше лесно. Страх. Съмнение. Натиск. „Ще съжаляваш.“ „Няма смисъл.“ „Няма доказателства.“Но аз вече нямаше какво да губя.
След премахването започна бавно възстановяване. Не за месец. С месеци. С труд. С търпение. С болка, но стойностите се подобриха. Симптомите отслабнаха. Главата ми се изчисти. Тялото ми започна да диша. За първи път от години.
Тогава разбрах нещо много важно:
Няма статистика, която да знае повече от тялото ти.
Няма лекар, който да живее в теб.
Няма индустрия, която да плаща цената вместо теб.
Аз не пиша това, за да плаша. Пиша го, за да информирам. Пиша го, за да не се чувстваш сама. Пиша го, защото ако една жена се замисли, ако една жена се изследва навреме, ако една жена си спести този ад, значи си е струвало.
Ако сега мислиш за импланти, задай си въпроса:
Готова ли съм да рискувам здравето си за външен вид?
Ако вече ги имаш и страдаш, знай:
Не си луда
Не си слаба
Не си сама
Истината съществува. И тя започва с това да слушаш тялото си.
Това е само началото.
Цялата истина, документите, симптомите и решенията са в книгата ми. Написах я, защото никой не ми каза истината навреме. Ако си с импланти и усещаш, че нещо не е наред, прочети я. Може да ти спести години.