Гръдни импланти: издръжливост и подмяна

Имплантите не са „вечни“. Те са изделия, които стареят. Около тях тялото прави тънка обвивка от съединителна тъкан (капсула), а с годините рискът от проблеми се увеличава — може да се появи твърдост и деформация (капсулна контрактура), скъсване (руптура) или изместване. Решението за смяна не се взема по календар („минаха 10 години“), а според състоянието на импланта и твоите симптоми, плюс рутинни контроли. Това е най-честата грешка: жената чака „срок“, вместо да следи състоянието.

Как да следиш без да се паникьосваш: ако имплантите са силиконови, стандартът е първи образен контрол на 5–6-тата година след операцията, после на всеки 2–3 години — дори да нямаш оплаквания. Така се хващат „тихи“ руптури (без явни признаци). Ако се появят симптоми или ултразвукът е неясен, следва магнитен резонанс (ЯМР). При салинови импланти рутинен ЯМР не е нужен, защото при скъсване гърдата видимо „спада“. Този график не е за да те плаши, а за спокойствие и ранно откриване. 

Какво е нормално да очакваш във времето: колкото повече години минават, толкова повече нараства вероятността от руптура или нова операция — това е кумулативен риск, не дефект. В дългосрочни 10-годишни проучвания при силиконови импланти се виждат потвърдени руптури в порядъка на няколко до около десетина процента (зависи от модел, популация и метод на откриване), а причините за повторни операции са смесени — контрактура, изместване, промяна на размер, руптура. Изводът е прост: редовният контрол е твоят инструмент за сигурност. 

Кои сигнали не игнорираш: внезапна промяна във форма или обем на едната гърда; нова твърдост, „дърпане“, болка или изразена асиметрия; неочаквано подуване или „джоб“ с течност около импланта; възел в подмишницата; обрив/зачервяване над импланта. При такива промени не чакаш — записваш преглед и образна диагностика (обикновено първо ултразвук, при съмнение ЯМР). Това е прагматичният път. 

Капсулната контрактура с прости думи: това е свиване и втвърдяване на естествената капсула, което прави гърдата по-твърда, по-висока и понякога болезнена. Рисковите фактори включват микробно замърсяване и биофилм около импланта, предишна контрактура, лъчелечение, хематоми и някои хирургични особености. Затова са важни стерилната техника в операционната, точният размер и позиция на импланта и навременна реакция при първи признаци на стягане. 

За BIA-ALCL — рядко, но трябва да знаеш: това е лимфом, свързан предимно с текстурирани импланти. Най-често първият знак е късно, едностранно подуване — събиране на течност около импланта години след операцията. Диагностиката започва с ултразвук и изследване на течността; лечението обичайно е премахване на импланта заедно с цялата капсула. Ако нямаш симптоми, профилактичното махане само заради текстурата не се препоръчва; важно е да познаваш сигналите и да реагираш навреме. 

Какво да направиш днес, ако имаш импланти: ако са силиконови и са минали 5+ години — запази час за ултразвук; при съмнение се прави ЯМР. Събери и пази „паспорта“ на имплантите (марка, модел, текстура, сериен номер) — това помага при всяка бъдеща консултация. При едностранно подуване, твърдост, болка, внезапна промяна във формата или възел в подмишницата — не отлагай преглед. Това не е паника, а грижа и превенция. 

Текстът е информативен и не заменя медицинска консултация. Най-точният отговор за твоя случай идва от комбинация: преглед при пластичен хирург + образна диагностика според показанията.

Използвани източници (подбрани, надеждни)

• FDA (САЩ) — етикетиране и проследяване: първи ултразвук/ЯМР на 5–6 г., след това през 2–3 г.; какво да се прави при симптоми.
  
  
• ACR Appropriateness Criteria (радиология) — какъв образен метод кога е подходящ при импланти.
  
  
• Дългосрочни данни (10-годишни кохорти) — MRI-потвърдени руптури и причини за реоперации при различни модели.
  
  
• ASPS / FDA / MHRA (BIA-ALCL) — симптоми, диагностика, че профилактично махане без симптоми не се препоръчва. 
  
  👉 Поръчай книгата тук